Отново и отново.
Докога? Защо? –
те питам.
Нали достигнахме до
договор, Любов!
И вписахме, че ще
играем честно,
че няма повече
да ме раняваш
и ще си тръгнеш ,
щом не ме разбираш.
А ти отново ме предаде.
От договора
нищичко не спази
и острието ми заби.
Отивай си, Любов-
Не се обръщай.
Животът ми
във драма не превръща
Прозорците затварям-
и не чукай.
Не хвърляй камъчета
във съня ми.
Отричам се от теб...
До утре сутрин
ще го направя още
триста пъти.