автор: stir

Last Dose

Fair women blessed me in my life, -
real, colorful... and yet,
I am waiting for the one to cry
in the last of days above my bed.
I will sip a last dose of the drug
that reliefs my pain at night,
and as I release the mug,
she will come all dressed in white.

She will see the blinking tube,
and with fingers stroke my hair,
"Yes... I know you - you pursued
and extolled so gently beauty`s flare..."

I will trust this hanging breast,
and the fingers` warm intent,
and will know that I can rest
after such a pitiful lament.

"Is there something I can do..."
she will say before she cries.
"Strip, so I remember you!"
I will say before the night...

Button after button then
youth and body she will show...
Seizing beauty once again
I will stay in life in whole!

With the snow outside that year,
trees and leaves will glow in blue.
Gulping down the sweetest tears,
I will shut the blinking tube...

Vlado Lubenov

оригинал:

Владо Любенов

Последна доза

Животът дари ме с красиви жени,-
неизмислени, цветни… обаче,
все чакам онази, в последните дни,
която над мен ще заплаче…

Ще приема последната доза морфин,
да забравя за болното тяло,
и тогава, през залеза розово-син,
тя ще дойде, облечена в бяло.

Ще погледне дали е системата в ред,
ще разроши ми с пръсти косата,
и ще каже: "Аз знам, ти си онзи поет,
толкоз нежно възпял красотата…"

Ще повярвам на тази надвесена гръд,
и на пръстите нежност събрали,
и ще знам, че готов съм да мина отвъд,
ако някой така ме пожали…

"Кажете, какво да напрая за Вас…" -
ще прошепне, преди да заплаче.
"Съблечи се, за миг да те видя в анфас!" -
ще прошепна, изгубен във здрача…

…И тъй копче, след копче, след копче в нощта,
ще разкрива тя своето тяло…
И тъй вкопчил се, вкопчил се в миг красота,
ще остана в живота изцяло!

И ще светят пак в синьо вън двете брези,
като в приказна нежна поема,
и преглътнал най-сладките женски сълзи,
ще изключа аз свойта система…