автор: differentgirl

Дори и да те викам в съня си, няма те.
Дори да те искам наяве, няма те.
Дори да се моля да те видя, няма те.
Сякаш всичко губи се и
цялата вселена е уморена.
Може би достатъчно ни събираше.
Достатъчно все болката в мен
се намираше.
Достатъчно беше ми на мен
това, че ще си тръгнеш
завинаги един ден.
И как да го спра.
Думите безсилни са.
И моите очи.
Достатъчно тъжах
и така и не успях да те задържа.
Няма време , изпуснах те,
но не бях сигурна в любовта ти.
Никак дори.
Дори и да те викам в мислите си,
няма те.
Дори да плача
вече нищо не помага.