автор: mi_me_to

Свивам бездиханно пръсти
в очертания на сенки.
Храма ми премъкнат.
Гладни са мравките и надменни...

Хилят се.Мравуняка им къща.
А аз отвън и мокра...
При тях не ми е присъщо,
та оставам.В локва...

Хищността е жажда
премъкнала сълзите,
затуй не плача
ако питаш...

Дълго пред стените
обхождам с пръсти
гибелта.
Усещам я,
затуй мълча.
Да градя
е студено,
В локвите. Кално.
С дъха
преди прощално
се гради смъртта.

Още питаш ли
защо не плача!?