Сърце.
Едно, две, едно, две...
Някъде грее сноп светлина,
премигват мечтите,
спи нежността...
Някъде пеят утринни птички,
тичам по меки горски иглички.
Някъде в мене спинкаш и ти,
някъде смело глухарче лети...
Безброй, безразборни идейки кръжат -
желания, воля и страст се таят...
Има, обаче и тъмна страна -
пуста и страшна безпътна река,
съмнение, ужас, шамари дори,
самота, безнадежност, умрели мечти...
Сърцето ми бие:
едно, две, едно, две...
Това са моите два светове.
25.06.04