Имало някога един слон - розов слон. Толкова самотен и тъжен, че нямало никой друг на света, който да се мери с него. Тъжен, защото бил розов, а самотен, защото слоновете в страната "Непозната Никъде я Няма" били сини на жълти точки.
Всеки ден розовия слон Рошко пърхал наляво - надясно, за да си търси приятели, но никога не успявал да се сприятели, нито със сините слонове, нито със зелените катерици, нито с лудите жълти жаби. Навсякъде го сочели с пръст: "Смешен си!", Няма розови слонове!". Твърде странен бил, за да им бъде приятел.
В един такъв самотен ден, Рошко седял на един камък, на една лилава полянка под едно "много плодово дърво" и ронел слонски сълзи за самотата си, и за това колко е нещастен живота му.
Едно момче с име "СъсСърце" видяло Рошко и се зачудило: "Защо ли плаче този слон? При това, на всичкото отгоре е розов, което е един много хубав цвят, поне за мен." "СъсСърце" отишъл при Рошко и го попитал:
- Защо плачеш, розов слоне?
- Защо плача ли? - възкликнал Рошко - Защото съм розов, а това ме прави самотен. Нито зелените катерици, нито дори жълтите жаби, не искат да си играят с мен.
- Е как така не искат?!
- Ей така! Не искат!... Не искат, защото съм розов.
- Но нали розовото е хубав цвят. Виж, някои от розите са розови и са много хубави, и ДОРИ, миришат на хубаво. Розите са хубави цветя, а ти, ДОРИ, приличаш на тях.
Очудване се изписало по лицето на Рошко, голямо, колкото най- голямата пита кашкавал на света, а тя наистина е много голяма. В лявото, а после и в дясното око, се открили сълзи на щастие, защото наистина това били най - милите думи, които е чувал през живота си, а той наистина бил един много дълъг живот - дълъг цели шест години.
- А искаш ли да си поиграеш с мен?
- Разбира се! Аз ако не исках, нямаше да седя тук и да се опитвам да те убедя, че си един много привлекателен розов слон, макар, дори, да не знам името ти. .. А как се казваш, междо другото?
- Аз съм Рошко! - усмихнал се слона, а момчето "СъсСърце" се разсмяло от все сърце, с цяло гърло, защото никога, ама наистина никога не бил чувал по - смешно име за един слон.
Та той е слон, който се казва Рошко.
- Ето това е смешно..., а не цвета ти.
Рошко, и той се разсмял, защото наистина притежавал най - смешното име за един слон в цялата "Непозната Никъде я Няма".
Изпитал още по - голямо щастие от предишното "най - голямо щастие". Бил най - щастливото животно на планетата.
Розовите му уши се размърдали, първоначалано леко, а после почнали да пърхат от блаженство, толкова силно, че Рошко се повдигнал на десет сантиметра от Земята, после на двадесет...
- Искаш ли да полетим?
- Искам! - отговорил "СъсСърце".
Рошко го повдигнал с хобота си, качил го на гърба си, а после се издигнал на много метри височина, толкова, колкото ние, а и той не може да преброим, в посока "Най - близката Луна", на която има много места, на които да поиграеш с най - добрия си приятел.... .