Токов удар. Не за първи път. Понякога умъртвява. Лекарите го използват да възстановяват работата на сърцето. Връщат така живота. Доказано, че е полезно.
Преживявала съм го и преди. Късмет ли (- ийка ) ? Докато работи – експериментирам и аз, а не само Живота. Не му ли омръзна да ме изпитва. Продължава. Продължавам и аз. Е, знам, че накрая ТОЙ последен има думата, но докато ТЯ е в мен ще бъда ясна, точна, експедитивна и няма да се разсейвам, ще ГО действам. Опитвам се да бъда логична, въпреки че всичко около мен е построено върху абсурди. Но аз съм такава, различна, искам да бъда забелязана, нищо, че от време на време имам рани по коленете, ама не се влача. Ставам и продължавам както мога. Ето тук, точно в такива моменти, се сещам за думите на Киплинг от неговото невероятно истинско “Ако”:
“Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
и да се отнасяш към тези две измами безразлично.”
и …
“ Ако можеш да усилиш твоето сърце, нерви и мускули
за да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
и така да задържиш, когато нищо не е останало в теб,
освен Волята която им заповядва: Дръж се !”
Спряха ми кранчето. Добре, че не на водата. На едни пари. Ех, пари … Какво са ? Стига да не сме прекалено изобретателни, те са важни само когато ги нямаш. Щом ги има губят значението си на п а р и. Придобиват вече друго измерение. Парите дават възможност да се действа по приумица. Да си купиш скъпо бельо, да наемеш лимузина, да вземеш билет за самолет, за да обядваш в Париж или да се разходиш по брега на Женевското езеро. Дават възможност да задоволиш капризите си. Това донякъде носи радост. Когато има пари, нещо става, случва се. Можеш да постъпваш точно както желаеш, без да се притесняваш какво биха помислили другите. След като ги имаш може да си слагаш кетчуп върху сладоледа или да викнеш келнера, щраквайки с пръсти … Просто не те е грижа. И стигаш до заключението, че снобизмът е спасение за бедните. Парите освобождават също и от връзките с глупците. Предполагам, не, направо го твърдя, че 99 % от хората, които работят за насъщния са принудени да получават нареждания от някого, когото не уважават. В края на краищата парите дават свобода. Чрез тях се навлиза в един друг свят, в който всеки върши онова, за което му се плаща и не е нужно да бъде харесван. Да, съществува такъв свят, но дали е добре да си в него, отколкото извън, където цари евтината престъпност и безсмислено насилие. Свят на богатство и власт. Престъпленията там са големи и ако се използва насилие, за него има причина. В него живеят тези, които раздвижват и разтърсват света. Не е зле да повярваш и в него. За повечето от тях никога не си чувал, но те оказват по-голямо влияние от начина ти на живот, отколкото може да си представиш. Целта е властта, а парите са средството за постигането й. И това става най-вече чрез префинена корупция. Основен закон: Всеки си има цена, нещо което не може да се купи с пари, се купува с повече. Единствените неща, които не могат да се купят с пари не си заслужава да ги имаш. Хъмммм. Интересна необходимост. Но те, парите, не носят щастие. Нищо, че това е спорен въпрос. Аз не обичам да споря, за неща, които съм разбрала и усетила, за това оставям това твърдение без думи. Точно когато парите са ти най-нужни, се разпиляват по пътя или се губят. Имам точно два пъти по 30 сребърника – възможност, с която мога да извърша цели две предателства. Юда го е сторил само за 30. Но аз не съм предател, а най-малко предавам сама себе си. Никога и на никой. Най-много ме е яд, че не мога да се възпротивя срещу ситуацията. Обикновено съм бунтарка. За чест и слава. Нищо. Човек се учи, докато живее. Всички сме аматьори в тоя живот. Добрият играч никога не се отказва. Пореден урок: Не се “продавай” никому, без да не си дал нещо в замяна, дори и работа, защото тогава, това което получаваш е чиста проба милостиня, а днес хората нямат големи сърца, както и никой не ти е длъжен. А и не можеш да изискваш след това. Защото нямаш никакво покритие за тезата си - бездействие. Не мога да прося. Нямам и качества за тази “професия”. Щом така се е случило, сменям пътеката. Може и посоката в която вървя. Но не назад. Изходът не е един, но често се намира и там, откъдето е бил входа. Ще потърся нов (в)ход. Животът е мрежа от пътища, а някои се пресичат. Независимо, че съм зле с посоките и ориентацията, понякога действам по инстинкт. С годините се усилва. Търпението помага на инстинкта. Спираш, мислиш, оглеждаш се и тръгваш напред – зад хоризонта, следващият е далече, а пред него има изненади и те не винаги са лоши. Врати бол. Една се затваря, друга се отваря. Със заключените не си губя времето, отминавам. Когато имам ключ за тях, може и да ги отворя. Днес е по-добре от вчера. Утрото вярно било по-мъдро от вечерта, нищо че е дъждовно. Водата пречиства. Дава живот. А и продължавам да дишам. Е, какво повече. Това ми дава възможност да мърдам, да се движа. А гроздето не е кисело, защото скоро ще го мачкам с краката си, за да го превърна в хубаво червено и ароматно вино!