Струните скъса на мойта китара,
Вече не мога да свиря на нея,
Как любовта се превръща в омраза,
Никога това не ще да проумея.
Как е възможно това да се случи,
Длани изгарящи вплетени страстно,
Сега да удрят все едно съм куче,
Удряй, боли ме душата ужасно.
Времето казват лекувало рани,
Но на доктори вяра аз нямам,
Няма да влизам вече в капани,
Любовта си заключвам в сандък на тавана.