автор: whoami

Загадъчно, почти мистично,
но неизменно се променям.
Превръщам се във друга личност
сам себе си не се приемам.

Намразил грозното си тяло
и образа си зъл и свъсен
не се поглеждам в огледало
и даже наизуст се бръсна.

В компанията си страхлива
скимтя като пребито куче.
Гнети ме мисъл уродлива...
Стихът ми даже стана скучен.

Да, знам, не всички смърт ще вкусим,
но всички чака ни промяна
щом старите тела напуснем
Бог други ще даде в замяна.

Но и със променена личност
желая пак да се намеря
такъв какъвто се обичах,
такъв какъвто бях до вчера.