автор: tarassevitch

Една тревога се спотайва в мен,
сякаш всичко е отдавна остаряло
между нас.

Сякаш всички летни бури,
а преди – и всички мигове
на пролетно блаженство
са изведнъж забравени...
И никога не ще се върнат вече
онези летни страсти, огнени копнения
и пламенната искреност на първата ни пролет.
И сякаш вече само златна, топла
и спокойна есен ни очаква!
И сякаш никога не е било горещо

и жарко лято не е имало за нас!...