автор: Mielikki

Когато дъждът си отива
и скачам във пролетни локви,
а сивият ден е окаляно светъл
копнеж на игрите самотни,
денят ми прескача със ритъм сърдечен
и търси усмивки заспали,
прегръща на радиото старата песен,
прибира се с късни трамваи,
а вечер уж в мрака той цветни алеи
измисля, разлиства свой полет,
сънува се утрешен, светъл и чист
и пролетен. Колко е пролет.