автор: Casper

(На Хегел)

АЗ: Какво предаваш ? Себе си ли ?
ТОЙ: Ако нямам друг под ръка ....важното е да се спазва стила.
АЗ: Какво педаде днес през деня ?
ТОЙ: Колегите си на полицията ! За злоупотреби с кламери.

АЗ: Ей, верно, бе ... все гледат да закопчаят някой с тях.
ТОЙ: А утре ги предавам на прокурор за подливане на вода ... пак съм с мокри крачоли !
АЗ: Що не ги резнеш ? Пък да им видиш изобретателността .... не ги улеснявай, помъчи ги ... дразнението е важно.
ТОЙ: Да им покапя столчетата с конфитюр или да им пусна хлебарки в уискито ?
АЗ: Намажи дръжките на вратите с паста за зъби, и върху конфитюра сложи кабърчета ... ти какво пиеш ?
ТОЙ: В момента кафе , а по принцип всичко без нектар от чесън !
АЗ: Изпи ли си кафето от сутринта - попръсих му минавайки прах от мухоморка, но ако все още мърдаш може да ти подготвя една супичка със стрихинин - класика в жанра.
ТОЙ: Нещо обърка рецептата , такава хрема ме хвана ,че съм зарит до кръста с носни кърпички ...
АЗ: Аз ли ? Не, ти си мърсувал някъде нощес, а сега аз съм ти виновна ... дали, ако те сритам в глезена ще ти спре сопола или да пробвам с краче нагоре ... тогава сигурно ще ти секне ... хремата, де, нали за нея си говорихме ?
ТОЙ: Да, де, не за кърмата ...значи със шут минава , да спирам хаповете и капките ...
АЗ: Никаква дрога, само ръка да пипне, око да види ...
ТОЙ: Ти на ринолог с маркуч и лампичка ли ме пращаш ?
АЗ: Хахахаха .... е, страхотен хумор имаш, признавам от сърце. Не бих те пратила за зелен хайвер, обаче.
ТОЙ: Моля, моля, но от хумор хрема не минава, ей, сега ръка със салфетка ще пипне носа ми . Та, казвай къде е черния хайвер ?
АЗ: За жалост, счупих шампанското ... та, остави очите на копърката в камерата, но пък как се изпотила чашата с дъх на бадеми ... и не пипай този нос със салфетка, няма нищо по чувствително от кожата, а тя реагира най-добре на пръсти ...до-ре-ми-фа-сол-а, потече ми сопола . .
ТОЙ: Аха! Виждал съм футболистите как си духат носа ! На бадеми !? Я не прекалявай с цианидите ,дай нещо по бавно и мъчително.
АЗ: Малко от моята отрова . . . скорпионска . . . нещо ала killing me softly . . . виждала съм хора по-така, как си търсят очния нерв през нослето, което е по-интересно, иначе на футболистите им върви. Ти от кой отбор си - довечера Левски и Челси ...
ТОЙ: И от двата !Ще викам за нападащия ! А ти ?
AЗ: Аз съм от противниковия на теб - егати викането ще падне, имам доста силен и ясен тембър, когато искам го пускам в действие ... Мога да се обзаложа, че мачът ще бъде равен - в последната минута ... и ... кефът ще ти секне ...
ТОЙ: Тук не позна , заложил съм си опция " Кеф от равенство" с червено вино и суджук !
АЗ: Ако сложиш и мухлясало сиренце ммммм.... миришещо на крачета и прибавяйки го към кефа, хич няма да сбъркаш ми се струва ...
ТОЙ: Как без него !? Суджука е само канапе !
АЗ: А каква ли ще е черешката на тората от моркови ???
ТОЙ: Червена ряпа !
АЗ: Кой ще ти я извади - бабата, дядото или ... внучката ?
ТОЙ: Ще открадна белите мишки от лабораторията !
АЗ: А как ще ги опитомиш, за да ти свършат работа ?
ТОЙ: Споко, ще им вдигна заплатата с четвърт бучка сирене. Чао ! Отивам да тренирам хвърляне на тъч за мача !
АЗ: Аз пък ще посетя фитнеса си, за да затегна болтчетата по тялото си, а до мача има доста време ... жалко, че ще пия сама от виното...
ТОЙ: Фитнеса е вреден ! А така сама , ще има повече вино за теб !
АЗ: Фитнесът е вреден, ако се лашкаш безцелно или се пресилваш, но познавайки тялото си може да го раздвижваш в този заседнал живот. А иначе винаги има начин и гледна точка да видиш в една ситуация на пръв поглед скучна или като хубав момент - слагам си розовите очила, отпускам морното тяло, но ободрено от упражненията и ще си пия сама виното ... и ще ми е многоооо ... сега се зареждам със него пред телевизора и ще викам против теб ... дано поне завършим равно, за да се кефим и двамата. Лека вечер от мен и дано утре да е по-хубаво от днес, защото днес бе по-хубаво от вчера.


ТОЙ: Изгубих. Бях заложил на 0:4 , а исках Левски да победи ...такаче с двата крака вътре!
АЗ: Ми, така си заложил ... Еееее, много искаш да му набутат на Левски, оттам е и провалът ти ... нищо, GAMBLER, има и the next time . . . Не искай повече от възможното, въпреки, че съществува и ... искай, повече, за да получиш достатъчно...
ТОЙ: Книжката със сентенции в скута ли ти седи или сама ги измисляш ?
АЗ: Не ползвам книжки, всичко е тук в гъжа (соча с пръстче главата идобре, че ние жените имаме само една, че ... Как е в дъжда ...пееш ли под душа ?
ТОЙ: Намокрих си партитурата , пък и сапуна в очите милютиииии.....
АЗ: Пи ли жълтък за смазване на гласните струни - поне в тва да му е кярът ... потопи си главата във вода ... но не в тоалетната чиня, моля те ! ... докато намеря пръскачката да те издухам с нея.
ТОЙ: Ядох сини сливи за десерт ! И защо не ме предупреди по рано да си нямам работа с фикалната канализация !?
АЗ: Разкажи за предястието, а основното може да го разделим двамата заедно, не ми се пухай направо с десерта ... ммм ... усещам аромата на коняка ... моля те, не го изхвърляй в ...
ТОЙ: Предястие !? Защо пък не ...стриди ?
АЗ: Някои стриди нееднократно сменят пола си, което дава повод да се твърди, че яденето на стриди ни дава възможност да усетим и двете гледни точки в любовта. Те с кво вървят за пиене, или жадно ще преглъщам мъжкия ... нещо от бялото вино ме боли глава ...
ТОЙ: Става и с водка .... за по непретенциозните ... я си пий каквото ти се пие !
АЗ: Като храна за повече страст ... Не може без питие. Обичам водка с ледени кубчета, а чашата все да се изпотява ... много са ми горещи ръцете ... егати, конденза става ... ти с какво ще ги поемаш ... аууу, ама аз не мога да ги разтварям ... ще ми помогнеш ли с тез гадни щипки ...
ТОЙ: На мен не ми е лошо от бялото ...Що се мъчиш ми не бръкнеш с пръсти в кубчетата ?
АЗ: Е, всеки ще си пие питието, но не трабва да ги смесваме ... по бързо ще се разтопят ... кубчетата ... пък дали от пръстите – не знам, трябва да пробваме
ТОЙ: Хм ! Аз съм на сухо ...с тази хрема ...ще си го пия като докер на Несебърското пристанище !
АЗ: Не ти ли мина сопола ? Пак ли не са те завивали ? ... Понеже стридите са богати на цинк, който е необходим за синтеза на тестостерона, пак ще се уредиш. А моят прогестерон какво да го правя ... да го давя във водката ... ???
ТОЙ: Това с водката ...да не е навик ? Та какво за тестостерона ...тойза ядене ли е ?
АЗ: Нямам навици ... и затова не позволявам на нещата около мен да ми стават навик. Тестостеронът е особен вид храна и се усвоява не през устата ...
ТОЙ: ОК, разбрах, венозно или с фотосинтеза ...добре, де, ще се образовам в Гугъл ...едно уиски ?
АЗ: С удоволствие го поглъщам ... добре ми действа от всички питиета, но след първите 50 гр много често почвам да пишкам, ставам като пръскачка из лозе ... Не обичам да се бода и да дишам с акваланг под земята.
ТОЙ: Чакай, чакай ... ти не шмъркаш ли !? Че кой обича да сяда на таралеж преди закуска !?
АЗ: Засега изчезвам да се уча да шмъркам ... утре ще ти кажа как е минала нощта ... лека за теб ...
ТОЙ: И на теб, чао !


АЗ: Нов ден - нов късмет ... Отстраних таралежа, но не закусвам и защо ли не го върна на същата позиция :-)))
ТОЙ: Мерси и на теб ! А ти заложи таралежа за другарчета, поне метна ли му отгоре един вестник за да бъде изненадата пълна ?
АЗ: Ех, тва с вестника ... Не, забих му ябълки инжектирани с отрова и го поставих на бюрото за украса ... случка с неочакван край ...
ТОЙ: Ц,ц,ц,ц ...ти си била доста коварна ...като Борджиите...
АЗ: Иимам и други идеи, които включват още много непредвидими събития ...със зли герои, които могат да изядат и Борджиите ...
ТОЙ: Ти май си от приказките ...с добър край за принца ?
АЗ: Зависи ... Моят принц е паднал от коня и лежи в гипсово корито ... а вярвам вече на други приказки и герои (на нашето време)
ТОЙ: Аха подмяна на верската платформа ... И аз се замислям дали да не се обрежа ?
АЗ: Нима ?!? Колко ? Да не кандидатсваш за някой харем ?
ТОЙ: Ааааааааааа ... НЕ ...там не обрязват а направо подрязват !
АЗ: Е, за тва те питах колко ... Ще ти купя тогава чалма и бели чорапи, като влизаш в джамията да са ти чисти крачетата ... Какъв цвят харесваш ?
ТОЙ: Е как бяла чалма , като на Аладин и Абдул Хамид !!!
АЗ: Сега ще изчезна. Отивам да търся чалма. Може би утре да те хвана по бели гащи ... чаоо
ТОЙ: Чао ...


АЗ: Ей, кой номер готвиш за началото на седмицата ?
ТОЙ: 7 !
АЗ: На мен кой ще приложиш ?
ТОЙ: 4 ! Как си ?
АЗ: Числото 4 винаги ме е преследвало в живота и все номера ми погажда, къде хубави, къде ... и какъв е той ?
ТОЙ: Клавирен концерт в шкембеджийница !
АЗ: Аз обичам шкембе, а ти ? Каква музика ще гали ухото ми ? Иначе, мразя неделя вечер ... нова седмица, нов късмет ... ма, не се знае какъв ... друго си е петък вечер - обожавам я, а ти ?
ТОЙ: Обожавам понеделник сутрин ! Край на мечтите за уикенд на майната си ! Имаш оправдание с трудова седмица пред съвеста си и чупиш където ти видят очите !
АЗ: Е, мечтите са за благозвучие, като времето, което е преобладаващо ..., а трудът краси човека и го прави ... знам ли от маймуна - човек или от човек - маймуна ... Ти как си, все пак?
ТОЙ: Здрав и без сополи ! Просто оздравях ! Много се радвам ! Дори ще си налея бира !
АЗ: Честито ! Тя хремата с/без лекарства минава все за 7 дни. Ще сипеш ли и на мен или да ходя да си зема от виното дето си го пих сама . Верно,цялото за мен, бе, но остана ... дано не е станало на оцет.
ТОЙ: Я го изсипи в марулите ...и варено яйце им сложи.
АЗ: Разлях го по пътя си ... а яйцето ... чакам кокошката да го снесе ...
ТОЙ: Хайде ,хайде ...може да е мързелива ....
АЗ: Знаеш ли петелът като гони кокошката какво си мислят ? Кокошката: “Дали не бягам много бързо, ако се спра може да ме помисли за курва, я да зема да се спъна ...”
А петелът: “За какво ли я гоня ... колко много кокошки има ... по света ...”
ТОЙ: Да, който много мисли... Та, нали на умна лавица и сто тояги са малко!
АЗ: Що, бе ... то мисленето е безплатно ... стига да го има, че иначе вървим и мислим ... по едно време само вървим ...
ТОЙ: Ама, пък как спокойно си вървим без да се обръщаме назад !
АЗ: Ами, ако вървим по бягаща пътека ... как ще стигнем напред ?
ТОЙ: Елементарно! Надбягваме я ... по умните просто я изключват!
АЗ: Знаеш ли, изпуснах си чашата и си нарязах пръстите ... за да не залепне клавиатурата ти пожелавам лека нощ и сладки таласъмища - до утре ... може би ...


ТОЙ: ...Таласъмите не дойдоха ....и самодивите ...и те не дойдоха ....
АЗ: Колкото повече чакаш, толкова повече не идват ...
ТОЙ: Затова никакво чакане ...правиш се на изненадан !
АЗ: Има ли нещо, което може да те изненада вече ...
ТОЙ: По принцип,не ...но обичам да се правя на изненадан ...като дете на Коледа, което е видяло предишния ден подаръка ....
АЗ: Все по-трудно става да сме изненадани, но пък липсва изобретателност у тези, дето искат да го направят ...
ТОЙ: Номера със " БАУ" в тъмното още върви ...
АЗ: Остава да викна мощно "УРАааааа" след това ... за да хвърля в оркестъра "кучето" ;-)
ТОЙ: Хайде сега ...саморекламата поражда завист , обществото оценява успехите.
АЗ: Но повече след смъртта ... плащаш ли данък обществено мнение?
ТОЙ: Аха ! Важен е за работата ..
АЗ: На човек се прощава, когато имаш интерес, а на животно - винаги ...
ТОЙ: Явно третирам всички като животни - всеопрощаващ съм !
АЗ: В голям зверилник се намираме ... но първичните инстинкти си заслужават понякога.
ТОЙ: Винаги си заслужават ! Пазят от уроки , като скилидка чесън !
АЗ: Хегел, кога ще предадеш себе си ? Или бързата кучка слепи ги ражда ? Скучно ми е да пия следобедното си кафе сама ... сокът от чесън го оставям за марината и консервация на любимото ти ...
ТОЙ: Бързата кучка -планина повдига ...слепите са от бистрата водица. На този свят май само себе си няма да предам ...за малко пари ...
АЗ: Казват, че всяко нещо си има цена и ако не се купи с пари, се купува с повече ... Нямало и безплатен обяд, но пък има безплатни неща, защото ... били безценни.
ТОЙ: Да , вечният спор ...духа и материята ...едното е стока, а другото ценност ...Що е качество ?
АЗ: На доброто вино и оцетът му е добър ...
ТОЙ: Важна е мярката ....понякога и виното и оцета идват в повече.
АЗ: Балансиране ...
ТОЙ: Със сол !?
АЗ: Трябва и пипер.
ТОЙ: Както и да е, той пипера си е баланс за холерични мексиканци
.... но и ние ще го приемем за панацея .
АЗ: Но да внимаваме с кихането ... може да се сецнем или напишкаме.
ТОЙ: Споко ...или чекръкчия или просто сушене на припек ...идилия
АЗ: Винаги има начин да погледнеш оптимистично на ситуацията, а не като песимистът, дето казал в самолета на стюардесата: Не ми давайте свирка против акули, щото или ще ми се падне свирка без топче или глуха акула ...
ТОЙ: ОК , ще гледам на сецването като на дълго излежавате , а на напишкването като на компрес против настинка.
АЗ: Става от теб оптимист ...
ТОЙ: Нали ? Още два урока от самоучителя и завършвам курса !
АЗ: А практика ...
ТОЙ: Ще започна с напикаване.
АЗ: Добре, че не е с насиране.)
ТОЙ: То е за реалисти , не за оптимисти !
АЗ: Да, тази реалност е живата действителност, добре, че има противогази ... Какво правиш тук ?
ТОЙ: Говоря си с теб докато стане време да излизам.
АЗ: Какво правиш иначе? Днес е последния май топъл ден ... циганско лято ? Кой сезон обичаш ?
ТОЙ: Пролет и есен ! Иначе работя над себе си !
АЗ: Море или планина ... или и 3-те, дядо Попе, и трите ... Всъщност намираш ли пътя към себе си ? Голям лабиринт е.
ТОЙ: Да ! ! ! Виж това с пътя , одавна не го търся .... той обрасна ....
АЗ: Щото някои за по-напряко се опитват да летят или пълзят по/под земята ... Иначе не разбрах "да"-то за кое се отнася ... за и 3- те, дядо Попе, ли ...
ТОЙ: Почти ...предпочитам равна планина и пусто море. За пълноценна почивка ... става, но ... някога в отвъдното.
АЗ: Ц ! Сега и веднага !
ТОЙ: Чао , изчезвам !
АЗ: Благодаря ти за "обедното разтоварване" - не изчезвай безследно все пак ... моля, те ... не ме предавай !!!

АЗ: .... И ти ли, Бруте ?
ТОЙ: ... “Предателят предава преди всичко себе си.” Плутарх
АЗ: “На половина другар – предател наполовина.” Юго

КРАЙ