автор: rajsun

(които ме поздравиха за поощрителната награда от “Ерато”)

Приятели, вий знаете сами –
добрият жест за мен е много скъп!
Но тия поощрения са ми
като на стара баба златен зъб.

С годините все пó ми се мълчи.
Умора, или орис, или карма.
Какво да правя? Правя се на жив.
И има будалички, та ми вярват.

Но пак ви казвам, тука и на лични:
едничко няма да се уморя.
не знам защо, но много да обичам,
не знам защо, но да благодаря!