автор: Elinnor

В съня ми пак долиташ лекокрила,
със дъх на майска цъфнала липа
и аз, пленен, след тебе викам, мила,
да спреш за миг пред моята врата.

Омайваш ме със къдри от коприна,
очи на лъв и дива красота
и в миг да бъдеш моята любима
за мен е най-възвишена мечта.

Но моя бляскав поглед отминаваш,
захвърляш чиста, влюбена душа…
За кой ли път самотен ме оставяш
в лъжовната прегръдка на съня.