автор: Gabrielle_

Пиша ти през сълзи
с кръвта на поредния разкъсан залез,
захвърлен вледенен зад хълма.
Не беше тук, не тръгна си печален,
затръшнал мисълта за връщане...
Не, ти не беше тук... и питам се
дали въобще видях те някога
в мъглата от мълчание,
което ми чертаеше
измислици...
Абсурдни вече са признанията
във маски на привидната уместност-
като бездомни гълъби в пустинята
летящи към поредните си падове,
деменция на космонавт
в скафандър от безбройни същности.
Пиша ти през сълзи–
писмо от многоточия
със дъх на нощ,
писмо несбъднато-
за неживяното ми утре
и за върлуващото вчера,
удавило очите ми...
Умря, умря отдавна е залезът
и няма да възкръсне в утро,
а ще се прероди в очакване...