автор: selsal

Да живееш в общество-то означава да ти се случват спешни неща.
И за да бъде ключовата отлика положена още в самото начало, може да се каже, че психагогът не води обществен живот, понеже нищо не го засяга спешно.
Общественикът – обзетият от спешен живот – е човек, воден от мотива на наложителните неща. А психагогът – незасегнатият от общество-то – води съвсем друг на спешността живот. Какъв е този живот?
----
Не се поддавай на нуждите – вътрешни или обществени – защото всяка нужда е належаща, а всичко належащо (обзето от спешността) е илюзорно. Заблудата, че нещата трябва да се вършат непременно и сега, иде да компенсира чувството, че човек е ощетен. А човек се чувства ощетен, защото няма житейска стратегия; което означава, че в действителност не вярва във вероятността социалното да го доведе до някъде.
Не съществува житейска стратегия, която да е социална стратегия. Ядрото на всеки дългосрочен житейски подход е духовното. А духовен означава отвъдсоциален; духовността е свобода от спешните неща, като рамки и логика на обществения живот.
Психагогията е да изградиш и водиш живота си стратегически. Психагогическата деятелност – гогичното – се побира в изречението: напълно въвлечен в социалното, изчерпващ всички социални действия, аз се водя от своята неизменно антисоциална стратегия.
Психагогът е човек, който не страни от обществото, а живее пълноценен обществен живот в отстраненост. Гогичността не е аскетизъм и не е монашество, гогията е деяние на воин, проведено винаги и единствено в тила на врага. Психагогията е война! Война, която не мисли за мир.