автор: dr_abdul

Защото пътувам над облаците

Изса Адауи-Палестина
Превод: Абдулрахман Акра
----------------------------------------------


Защото вчера нощувах със звездите
пиейки с тях сладките думи,



сутринта нищо не остана от мен,
освен гукане на гълъбите
и едно късче любов
идва с медът за да отхвърли от мен
грижи на натрупването,
а това каквото се губи от мен...
то ще се превърне...
затова си подготви…

Защо се колебаеш докато корабът е мой, сърце,
качи се
А откакто се срещнахме всичките букви се обърнаха
и всичките истории си изгубиха пътя
Затова старото мастило вече не става да си пишем нашите истории
в момента... на един хълм сред облаците.
Нека в скалите вкопаем една голяма нула
с форма на сърце... и вечно да остане

Защото пътувам над облаците,
моите ресници са със странен стремеж
и затова не спят.
А морето е самата вселена.. целият съм брегове
и моите вълни са от любов.
Очите ми са две черни дупки в света,
сърцето ми е голямо.. и сабя е моята ресница.
Хайде ела... че звездите се събуждат... кой спи тогава?

***
Ела да пишем над звездите сълзите на думите
и да свирим за любовта мелодия на срещата ..
с топлината на близост
Забрави за праха на съзвездието,
че вече метеоритът насочен към любовта е безполезен.
Ето местните слънца си позволяват аромата на орбитите,
докато се настанят
там на брега на обещанията. където спят
преди съмване...
и тичат за да изгреят над морета на мрака.

****
Нека аз да пътувам... и нека ти да ме следваш.
Ако отсъствам докато спиш, тогава ще оставя над планетите
разкъсани частици от моето сърце,
за да светят в мрака.
Не ги събирай... и не се доближавай до тях.
Остави ги да летят навсякъде
като ято от гълъби...