автор: Gligor

Ония ден одих да прекопам нивите, че се беше спекло и като завърнах откъде натам рекох да минем напокрайто назе, колко да видим Глигорица дали не са е фанале пак нещо нервени састояния и викам Глигорице, язе сметам да отскочим до хоремаго що че имаме сабрание да опсъждаме кво че прайме с ония министар на меверето ебаси.

А она ми рече епа млого на гъсто зехте да ги прайте теа сабрание бре пияницо, па и нели сичко си опрайл, и мене, и кво има развалено по къщата, та ти остава само министеро да опрайш. И ми подметна е тека уш напомежду другото, ти разбрали кво е станало с комшиата Сандо, горкиа чиляк вика. На мене първата мисал къде ми премина беше алеле дали па не е подочул найпосле за онова със Сандовица ебаси. Ама ми премина и втора мисал. И си викам ама оно ако е тека, нема начин и Глигорица да нее у извеснос по тоя вапрос и да ми го не натърти баш па у тоа момент, та слет расаждениа реших че нема да е това и рекох на мойта епа язе цел ден работим, а не висим по дуварите да обсъждам ората та откаде да знам за Сандо ебаси. Обесни ми като на човек викам й, кво само ме поткокоросваш тека. А она вика че расбереш, нели отиваш на сабрание. И се фръцна се едно ме нема.

Та улезна у хоремаго язе и гледам дрогарете полвината дошле и си седнале секи на местото си и кротко си отпиват от рикиата, ама некакво напрежение се разнаса е тека из хоремаго некакси. Бре викам си, неможе ча па толко да им е малчаливо по пречина на министеро на меверето, ами тука сигорно има друго нещо ебаси. Зимах си язе една голема и една лемонада от Благой, па зех та седнах до Владо Мастикара, що ем беше сам та да му прайм компаниа, ем да подразберем коещо ебаси. Чукнаме се ние, отпиме от рикиата и мастиката, отпиме и от лемонадите, оригнаме се как си му е ред, па му викам язе абе Мастикар кво сте се омарлушиле текива да не са обявиле повишение некакво на данаците ели на друго нещо. Не бе Глигоре вика, виш го Сандо на кво прелича горкиа. Язе ча сега се освести, че Сандо не е седнал като друг път у центаро на хоремаго, а се свил у кьошето до тезгяфо на Благой Кръчмаро и седи ем омарлушен, ем страдание некакво строи из него ебаси. И друго забелезах язе. Седи накриво некакси на половината стол, а не като как си требва. Ем на половин стол, ем на половината си седалище седи, а другата му половина виси у въздоха. Половината от седалището му, а не половината от стола. И ме загложди мене отвътре, що язе като не разберем нещо много терсене ми става на дошата, апа и никой нищо ти не обеснява, та се дигна язе и се премести при Сандо, без да се извиневам на Мастикара че го напущам, що текова нещо като езвинение като нищо може да го стресира. Владо, а не Сандо.

Здрасти викам му на Сандо. Здрасти промалви и он. Що викам тека си се искривил нещо, да не си паднал от каруцата. Бе нее това вика. Епа като нее това кво е викам. Абе нее за расправане вика. Що бе Сандо викам, нели знааш че язе съм като гроп. Кво улезне у мене, не излиза навънка. Знам бе Глигоре вика, ама мие несгодно да ти расправам. Нема несгодно викам, междо дрогаре сичко се казва като на фелшер, обеснявам му язе. А и тека като не расправаш нищо, а таиш сичко у тебе си, като нищо може и нещо псехично да си докараш викам. Това последното за псехичното го обеди, та зе да ми расправа найпосле ебаси.

Вчера по икиндия Глигоре вика, незнам кво ми щукна, ама рекох да изведем ена булка леко тека на теферич, що она одавна ми дава нишани, ама язе а днеска а утре и се отлагам, ама що отлагам вика незнам. Демек, дошло и реда, викам си язе наум. Отидеме вика ние пооделно да ни не види некой, до ливадата на Митко Цвръклето и нели знааш там по нанагоре малко има ена горичка вика. Епа знам, как да не знам, разправам язе колко да подържам приказката та да не земе да млъкне. Она булката си носеше чердже, та го проснаме вика и се проснаме и ние и бес секакви предизвестиа язе и дигнах сукмано, що кво да си приказваме чак па толко, нели знаеш вика. Знам бе викам, продалжевай. Добре, ама се расположиме несгодно вика. В смисал не на отгоре и отдоле, а на нанагоре и нанадоле. Че ме прощаваш Сандо викам му, ама тука нещо нищо ти не отбрах ебаси. Абе легнаме с главите накаде нагорното обесни он, та като почнаме да се охажваме сащински и оно язе зех да се парзалям по нанадолното. По таа пречина и Сандовеца ми нема нема и току земе та искочи отвънка вика. Мани, ама кой да се сети, че па и Фильо Максимата излезнал с кучето си на лов баш у тоа момент. И нели беха големи мъки и неволи с това парзаляне вика, сигорно язе съм се разпцувал, та ме чуло кучето на Фильо и понеже защото язе го ритнах един път на мегдано, че ме лаеше бес секакви пречини, та като ме видело тека беспомощен вика и ми налете и как си ми беше отвит гъзо зема та ме заапа ьонашки, та чак мръвка ми е откинало деба и добичето човекояцко вика. Мале Сандо рекох састрадателно язе, епа ка можа да легнеш с главата откъде нагорното бе човеко, да беше се сетил наобратно да се расположите, щеше надолното да държи контра и немаше да имаш проблеме ебаси. Абе сетих се язе, рече гузно Сандо, ама чак кога ми отапа мръвка оня дзвер. Епа боли ли те викам. Епа боли ме вика.
И те тека.

И се сети язе, що тека са се омалчале сичките у хоремаго и пак си пият, ама претеснително. Що се е получило естичане на енформациа и сички са подочуле, че Сандо е извеждал булка на теферич. За Сандо ясно, ама за булката не е ясно, що он се прай на джентелмен и не казва коя е била ебаси. И сега секи си мисли дали па нее неговата и тети нови мъки и неволи напокрайто назе по село. Само язе съм у спокойствие, що она Глигорица немаше да ръгне да ме потпитва за Сандо ако беше гузна. Освем ако ми го не натърти нарочно.

Абе една човешка таргедиа като нищо отмества неволите на министар.
Та ако ще и на меверето да е.