автор: frezija

Не спя! От дебнещия мрак
свредла извиват гърбици.
А във неравноделен такт
нощта поклаща хълбоци.
Не спя! Умирам час след час.
Очаква ме небето.
И бивш е топлия ми глас -
обесен на пердето.

И бивши са очите ми -
изпих ги късно снощи
и се удавих. Вън рами...
Останки от разкоша
се сипят в кладенец дълбок.
На дъното - светулка.
"Безсънието е порок" -
нашепва невестулката.

Не спя! Леглото ми кърви
от стискане на зъби,
от милване заоблих и
най-острите му ръбове.

Ела, не чуваш ли?! Ела,
над бившето ми тяло.
Мини през всичката мъгла!
Душата още цяла е.
Не я целувай. Не ламтя
за ласки или обич.
Аз искам само да поспя,
ала без теб - не мога!