автор: walkyria

The cold wind blew into my life, my adored.
A bleeding heart we share, now on Azrael’s wings.
I fall like autumn rain...
You are my everything.
This lovelorn kiss of death in lugubrious silence
Dawn breaks open like a wound... and the dreadful sun
Two souls entwined together,
Still so alone.
Both you and I are shattered
And frozen in stone.
You begged for air from within this cold tomb with pain sharp as a knife
I now lie resting like a child on thy womb, gave back a part of my life.
For a while it had disappeared, but nothing was changed.
A haze fell forever with her fading life.
I leaned my head back... then drank of opaline.
The emerald goddess came to me... she craved my soul
And just for a while... I had forgotten.
Yes, it was all forgotten, but nothing was changed.
Suddenly a cold breeze blew across our room...
I felt like I wanted to leave... this world with her.
Come; drink with me the divine nectar of Olympus!
Sit beside me and help defy our adversity and loss...
This adversity and loss. It all ends with you!
I kiss you in your dying breath; sleeping quietly now.
Swept away by heavy eyelids; forever in my dreams...
And you will be safe in my dearest dreams...
My love... forever in my dearest dreams.

Тя Умира

Смразяващ повей нахлу в живота ми,
Любима.
Кървящото сърце, което двамата споделяхме,
Сега лети с крилете Азраелови.
Отронвам се като дъждец през есента...
Ти всичко си за мен.
Несподелената целувка на смъртта
Дойде в печелна тишина.
Зората се отваря като рана вън...
Заедно с ужасяващото слънце.
А нашите души, преплетени в една
Все още са така самотни.
И двамата сме раздробени,
Замръзнали в една скала студена.
Едничка глътка въздух ти измоли
От този леден гроб, а болката в гласа ти
Бе остра като нож.
Сега лежа като дете връз твоя скут,
Отдал ти част от собствения си живот.
За кратко всичко отлетя, но нищо не се промени.
Мъгла обгърна ме завинаги
С повяхналия й живот.
Отметнах аз глава назад... а после пих отрова
Богинята смарагдова при мен дойде
И пожела душата ми.
И само за миг... Аз бях забравил всичко.
Да, всичко бе забравено, но нищо не се промени.
В миг леден полъх прелетя
През нашата стая...
Почувствах, че да тръгна аз желая...
От този свят заедно с нея.
Ела, пий с мен божествения нектар на Олимп!
Седни до мен и нека предизвикаме
Нещастието и загубата...
Това нещастие и тази загуба. Всичко свършва с теб!
Целувам мъртвото дихание
От твоите устни;
Спокойно спиш сега.
Покрита от тежките ресници;
Завинаги във моите сънища...
Ти вечно ще останеш в най-скъпите ми сънища...
Любов моя... завинаги в най-скъпите ми сънища.