автор: hristam

Когато преди години загубих родителите си в катастрофа, останах съвсем сама. Имам по- голяма сестра, тя ми помогна да преживея шока от загубата им, но тя е ангажирана със семейството си и не се виждаме много често.
Намирам известна утеха и развлечение в поддържане на малката си градина на двора, и много чета. Работя в библиотека, така че винаги имам достъп до новоизлязлата литература.
Колежките ми също са много приятни момичета. Единственият им недостатък е, че все се опитват да ми намерят ухажор, а това понякога наистина може да е страшно досадно.
Все пак зная, че го правят с добро чувство. На трийсет и три съм, а досега съм имала само една сериозна връзка. От тоя тип връзки, дето се раздаваш цялата, а той един ден излиза да си купи цигари и повече не се появява.
Както и да е, интровертен тип съм, никога не съм си падала по шумните забавления, нито по бурните връзки.
Не се оплаквам от самотата си, макар понякога да си задавам въпроса това ли е всъщност живота, който искам. Някои мои познати ми подхвърлят” Е, добре си ти, сама си, можеш да правиш каквото ти хрумне!” и започват да се оплакват от безкрайните грижи за деца и съпруг.
Да, мисля си, имат известно право. Но дълбоко в себе си не мога да не призная, че бих искала да имам техните проблеми. Или поне част от тях.
За тази жена чух първо от една позната. Беше много въодушевена, страхотна ясновидка била, много й помогнала. После видях и реклами по местната телевизия, а на следващия ден чух как две колежки развълнувано я обсъждат.
Никога не съм се прехласвала по екстрасенси и гадатели. Не че отричам способностите им, може и наистина да имат такива, но не съм смятала за необходимо да ползвам услугите им. Не съм искала да разговарям с духове на починали роднини, нито пък да зная какво ме очаква в бъдеще. Може би не съм достатъчно любопитна, знам ли...
Но по- възрастната ми колежка ми разказа, че врачката много помогнала на дъщеря й.
- Просто й каза къде ще го срещне- сподели ми тя развълнувано- Нали знаеш, бяхме се притеснили, толкова ни е затворена. И всичко стана точно както й предсказа! Другия месец е годежа!
Какво да кажа, честитих й. И любезно й благодарих за съвета да отида и аз, щях да я обидя, ако покажех недоверие или кажех това, което всъщност мислех- че не ме интересува. Ако всичко се подреждаше така лесно, само с един сеанс при врачка...
Мина доста време от тогава и съвсем забравих за тази история.
Случи се така, че на рожденния ден на сестра ми се запознах с един приятен млад мъж, с когото веднага намерихме общ език. На другия ден ме потърси и започнахме да се виждаме редовно. И точно когато си мислех, че нещата между нас вече са сериозни, той се отдръпна. Не разбрах защо се случи това, не мисля, че съм го притеснявала по какъвто и да е начин, за нищо на света не бих го направила. Но срещите ни се разредиха, а когато се чувахме по телефона, все бързаше и споменаваше, че бил зает.
Не мога да скрия, че това ме обърка и разочарова. За първи път изпитвах такова огромно самосъжаление, и за първи път почувствах истинска болка от самотата. Имах нужда да споделя, имах нужда от приятелско рамо и подкрепа, имах нужда от помощ. Но кой се интересуваше от личните ми драми? Хората си имаха достатъчно грижи със собствените си семейства. Бях на път да изпадна в дълбока депресия.
И един ден, прибирайки се от работа, просто се озовах пред блока, където живееше онази гледачка. Стоях, гледах табелата и се колебаех. В крайна сметка се реших, какво толкова, нищо нямаше да загубя, поне щях да разтоваря малко от мъката си.
Оказа се, че имам късмет- една жена нямало да дойде на уречения час, та можех да вляза вместо нея.
Пристъпих в затъмнената стая със страхопочитание, имаше особена атмосфера. Жената беше възрастна и когато ме подкани да седна срещу нея, видях, че е сляпа. Сетих се за друга известна сляпа гледачка, и някак се изпълних с надежда. Може пък наистина да ми помогне...
Попита ме за какво съм отишла.
- Ами...- започнах аз объркано. Помислих, че трябваше предварително да формулирам въпросите си. Сега се вълнувах толкова много, че не знаех как да започна.- Бих искала да разбера дали ще срещна любов и разбиране...дали ще намеря някого, с кого да споделям обич, нежност и топлота, някой, който да го е грижа за мен, комуто да липсвам, когато ме няма, който да има нужда от мен и аз от него...
Веднъж започнала, сигурно нямаше скоро да спра, ако тя не ме прекъсна:
- Подай ми ръката си!
Помислих, че ще ми гледа, но тя само леко я стисна и задържа.
- Виждам такова присъствие в дома ти...Виждам нежност и привързаност...Някой те чака...- тя изведнъж пусна рязко ръката ми- Защо си дошла? Да не би да искаш да провериш способностите ми, а? Върви си, веднага си върви!
Ужасно се притесних. Почувствах се адски неудобно, не исках да я ядосам, изобщо не разбрах какво стана.
- Извинете ме, не искам да... но вижте, аз живея сама, разбирате ли, и наистина не разбирам...
Тя обаче изобщо не ме слушаше. Появиха се двама яки мъже, които ми посочиха вратата. Боже, тя имала и охрана, помислих си. И се почувствах ужасно унизена и ядосана. Най- вече на себе си. Как можах изобщо да си помисля, че някаква си врачка ще ми помогне? Сигурно си бях изгубила ума.
Най- доброто, което можех да направя за себе си беше веднага да изтрия тая абсурдна история от мислите си.
Сега просто ще си направя нещо леко за вечеря и ще си пусна някой интересен филм, мислих си, докато влизах в къщи. Както обикновено котарака ми веднага ме усети, измяука за добър вечер и дойде да ми се погали.
- Е, какво Принце, сигурно си се чудил къде ли се бавя?
Той измяука в отговор, сякаш ми каза: „ Ами да, къде скиташ до толкова късно? А аз чакам ли, чакам...”
Тогава ми просветна. Ето я моята нежност и привързаност, моята обич и доверие!
Имам го от бебе, навремето го бях спасила от едни малки гаменчета,които го тормозеха, и от тогава сме неразделни.
Гушнах го и започнах да се смея. С глас. Значи права е била все пак гледачката, виж ти!
А по едно време по мократа му козина разбрах, че всъщност плача. И не мога да спра.
А той, кой знае защо, ме гледаше учудено. Сякаш не ме беше виждал и преди да плача. После ме близна по ръката, а аз го целунах по мекото вратле.
Моят принц, който беше просто любимият ми котарак.