автор: Petroniii

Червената шапчица
Малкият принц
Алиса в страната на чудесата
Снежната кралица
Ян Бибиян

Тя обича да ходи в “Червило”. Носи червени прашки, червен сутиен и мечтае да кара червен Mini Cooper


, но все още бръмчи с ролери, понеже няма 18. От време на време се отбива при баба си, около датите, когато старицата получава пенсия, щото Червената шапчица трябва да изкърти някой лев за ретро-партито. И понеже не може да иде без хич, сиреч с празни ръце, прасва от кухнята един хляб, щафета салам за хубави хора, с Бай Вълчо -любимия бабин артист и тън-тъ-тъън с кошничката към центъра. И както си подскачала през Борисовата градина и си слушала Глория на mp3 от един храст изскочил Кумчо Вълчо по прякор Дучето. “Колко пъти шампион?” - изревал той. “А Йешич генерал! Само ЦСКА! Отивам при баба.” – изпиукала тя. Малко по-късно Дучето се престорил на бабата в кревата. “Червена шапчице, легни при мен да те видя по-отблизо” и я затиснал с огромния си търбух, но дошъл ловецът ББ, не ми бил Биг Брадър, най– бил Бат Бойко, и му напълнил зъркелите със сачми.


Мили деца, полезно е да знаете, че “Малкият принц” е любимо четиво на всяка куха манекенка. Но не се опитвайте да й говорите за “Малкия принц”. Модерно е да казваш, че си го чел, но едва ли след като си кух разбираш нещо, както и за другите модерни cool неща. Истината е, че ако бяхте Малък принц нямаше да ви харесват. Първо, защото сте малък, второ, живеете на планета, на която няма кьорава женка, а дори да имаше, Малкият щеше да предпочете да нахрани с нея боата и да си вземе слона. Пофтата за едно малко момче е по-голяма, слонът е поне приятел и може да се возиш на него. От манекенката полза няма. Но може да си закача наметалото на главата й например. На петия ден тя ще се отегчи от вашия малък свят. Как може да няма обхват тилифона й и “каквай тъз планьета дету няма идин магазин за шопинг и ина дискутека, няя къде да му изпийм паричките на тоз заплеснатия принц!” За повече инфо, търсете DJ Екзюпери.


Ян Бибиян е мъжкото начало на всяко момче. Какъв мъж ще станеш ако не са ти ожулени коленете и поне един път не си направил пакост, след която родителите ти да заявят, че вдигат ръце от теб? Съвременният Ян мисли за компютърни игри, за женското начало, наричано за кратко пички, футбол, пиене и цигари, мечтае да стане гангстерски бос или рапър и по-малко ченге, пожарникар или космонавт. Вместо да разсъждаваме за дяволите, изкушенията, момчето от кал, Фют и пътешествието до Луната, вкаменената гора и победата на доброто над злото в душата на едно момче, по-добре е да запитаме онези тиквени семки-“корифеите” от литературата и образованието, защо не заложат на по-задълбочено четене в училище на тази книжка от Елин Пелин? Ние бихме казали: “К’ъв Хари Потър, бе! Га бат’ ти Ян Бибиян е летял, оня шемет с метлата още не е бил планиран от баща си!”

Половината деца я свързват с Ледената кралица от чалга-каналите, която ги облъчва със своето цвилене по цял ден. На децата не им е ясно това сега крал ли е или кралица, хем с крака на Бионсе Ноулс, хем с мустаци? Бедни ми Андересен, защо не загина на някой лов на патици? Нямам нищо против да посетя баровете от лед из Скандинавието, където сервират истинска водка с вкус на разни плодчета. Какви приказки щях да напиша, приятелю Андерсен! Eла в България да видиш, тук е пълно с ледени и снежни кралици! Чак всичко е в скреж. Сeдят и хвърлят смразяващи погледи докато ближат коктейл, а ти се напукваш от водка с лед и си готов да изпълняваш всичките й безумни желания. Накрая умираш разорен, заради една тъпа целувка. Всички у вас плачат от студ, щото си похарчил и парите за парното, а тя стои сама и непристъпна в своя леден замък и зяпа умно от кулата няма ли някой нов балък да й реди леденото огледало. Такива ми ти работи, драги Ханс Кристиян.


“Бях Алиса в страната на чудесата” е често използван лаф от всеки, който пие, пуши трева или друса я хапченца, я нещо друго. И изведнъж главата ти я няма. Ставаш мъъничък-мъничък и попадаш в странни светове с анимационни герои. Този дето порка до теб е само уши, онази слоница с нервния тик е летяща фея, тротоара се вдига както си вървиш и те перва през челото, бакшиша дето те кара е с глава на теле, а срещу теб се хили огромен котарак. Гецата се е качил на полилея у вас и се изцъклил, а ти си роботизиран добър и изведнъж те нападат лошите робокопи - циу-циу, циу-циу! На едно момиченце му приляга да е мъничко, да се шляе в разни странни светове и да има въображаеми приятели, обаче на тебе никак не ти прилича да си смачкан до размерите на Алиса и да бъдеш малък цял живот, докато нещата около теб се случват, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. Справки при Луис Карол. Бегом към библиотеката или книжарницата!