автор: Amphibia


Един от онези дълги телефонни разговори. Толкова много се смяхме, че не си казахме нищо съществено.

Ти не разбра, че майка ми е в болница по спешност; че най-добрата ми приятелка успя да получи мечтаното от година повишение; че аз планирам пътуване до Лондон и се чудя какъв подарък да ти донеса оттам.

- Може да се видим в събота – предлагаш.

Виждането изисква говорене. Но говоренето не налага споделяне. Приемам.

- Ще ти се обадя – казваш.

И почти очаквам позвъняването.

После идва неделята. Твърдят, че в неделя се раждали най-даровитите творци. Вероятно защото музите им се подхранват от несъществени телефонни разговори.

Мамо, благодаря ти, че си ме родила в понеделник.