автор: apostolicia

Как ще го оставиш

Ние с Ники празнувахме сватбата си в ловно-рибарски ресторант. Съдържателите ни подариха бутилка шампанско за първата брачна нощ.
Така, ама ние нали празнувахме три дни, като в приказките и като в махалата, после пък ни дойдоха гости с преспиване и се задържаха цяла седмица. Та не съумяхме да си изконсумираме шампанското в нощта след сватбата по волята на дарителите. Все едно! Те и без друго бяха закъснели с има-няма две години.
Когато гостите най-накрая си тръгнаха и останахме сами, аз вече бях забравила за подаръка. Обаче Ники не беше забравил.
Вечерта като се разминавахме на вратата на банята, той каза да не заспивам, а да го чакам, защото имал изненада. Казах: “А-ха!” и смених приготвената вече пижама с нещо, с което никога не бих си легнала, за да спя. И търпеливо зачаках.
След като Ники шляпа безкрайно дълго в банята, най- после излезе и взе да шушка нещо в кухнята. Бави се ужасно дълго. Накрая се появи тържествено, понесъл на една сервитьорска табла току-що отвореното шампанско, двете ни сватбени чаши и един тежък, мраморен пепелник с две цигари на него. И изглеждаше ужасно горд!
Аз обаче, както е добре известно, съм в състояние да разваля абсолютно всичко. Изведнъж се сетих какъв тромчо е Ники. Спомних си за дните, в които не събаря само това, към което не поглежда. И ме досмеша, като го гледах как балансира с таблата с всички тия неща върху нея.
- Е? – попита въодушевен той.
- Х-м! И как смяташ да го оставиш!? – казах с умерен скептицизъм.
Изглежда и на него не му беше идвало на ума точно това. Защото чак сега обърна внимание на баланса. Първо се учуди, че изобщо е способен на такъв подвиг, а после реши да го превърне от обикновен баланс в сложна еквилибристика. И завъртя дланта си.
Подносът с трясък полетя към леглото. Ловко избегнах пепелника. Таблата се промуши между краката ми. Чашите се разбиха на парчета при съприкосновението си с пода.
Едно само не успях да избегна. Бутилката тежко се изтъркаля в леглото и само за миг цялата се оказах вир-вино.
- И само да си посмяла да се оплачеш, че не съм те къпал с шампанско! – закани ми се разочарован Ники, докато събирахме разпилените неща и сменяхме мокрите чаршафи.