автор: Vedrin

Късен гларус над нас прелетя...
Песента ни във нежност се давеше.
От небето валяха цветя.
Топъл дъжд във пръстта разцъфтяваше.

В хоризонта изгряха вълни,
а пък слънцето бурно се плисваше.
Старец, нежно обвит в пелени
с шепа пясък в ръце се залисваше.

Нарисувах във въздуха зов.
И копнежно дарих го със чара си.
Бях на дъното - с твойта любов...
А до гларуса - литнаха гларуси.

Късна обич в каприз ни събра.
В невъзможно до болка контрастие.
Самотата си тръгна - добра.
И дойде съвършеното щастие.

(От "Шарена палитра")