автор: Vedrin

Водното конче на нашата плахост
скри се за миг сред тръстиката.
Сънена патица плавно размаха
своята тайнствена приказност.

Шумно изкрякаха жаби-столетници
вечно зелено присъствие.
Рошави гарги, крилати несретници,
литнаха в синьо безпръстие.

Хванал ръката ти, бързо откъсвам
стръкче едно от папурите.
В обич събудена с мъх те поръсвам.
После ти милвам кичурите.

Цветен и утринен, в лъч от докосване
спира дъхът ни в идилия.
Сякаш със пръчка на воден магьосник
нежно разлиства се лилия.

Водното конче на нашата плахост
с радост танцува над бялото.
Сладки са устните. Сипе се захар.
Още сме само в началото...

(От "Шарена палитра")