автор: Mikohito

На колене падам пак
за любовта отново моля.
На колене падам пак
за любовта отново моля.
Пред теб всеки ден глупак
очакващ твойта воля.
Чакам да намеря пътя
но диря не намирам.
Обърнал на всичко гръб
самотата си презирам.
Нощем винаги до мене
но сутрин ти си облак дим.
Изчезнал и далеч от мене.
С теб само спомени делим.
Докосвам вечер къс от рая
Усетил в себе си живот.
И бягащ със страха за края.
аз немога да намеря брод.
Посрещам изгрева обвзет от страх.
Искащ да те задържа до мене.
Но ти изчезваш като облак прах
дори и да съм паднал на колене.
Всеки ден аз лутам се в света
Любов да търся но друга не намирам
и чакам отново да пристъпиме в нощта.
Един към друг защото денем аз умирам.