автор: anton_fotev

Знаеш ли, обичам душата ти! Странно е за мен, с моето езическо възприемане на света, в което плътта е толкова важна, колкото и духа. Странно е, но е вярно - обичам онова нещо в теб, което се нарича душа и се проявява в сътвореното от теб!
Твърде дълго избягвах да откликна на всичко, което сърцето ти е родило след образите на Анна и Вихрен - чувствах се така, сякаш ще е като да оставя отпечатък от пръстите си по хубава картина или да мина с обувки по родопско халище - щедро метнато на земята, за да могат да се въргалят по него малки деца и взаимно обсебени двойки.

А и чувствам, че пак ме придърпваш, както направи чрез тях двамата - а ми трябваха години, за да се освободя от образите им, да ги прехвърля върху белия лист и да продължа нататък... осъзнавайки, че вече са част от личната ми вселена.

Пак ме придърпваш, знаеш ли? Душата ти е красива...