Отклоних се от пътя,
почти я бях забравила
тази пътека –
обраснала е в бурен и цветя,
отправена нагоре, извила се
между дървета,
пълзи и се изкачва
води ме през дивото
към светлината…
Задъхвам се, започва
да ме завладява то
усещането
за умората от прашния път,
вдъхвам жизнения аромат
на освободената си мисъл,
полетяла в този дивен кът
към един недостъпен свят,
свят без смисъл…
Там съм друга – различна,
там съм жива, непокорна съм
и отново съм дива…
Там съм от съдбата обичана,
там съм свободна, луда съм
и съм отново щастлива!