автор: gorski

Изгубени в тълпата. Част от нея,
с която не успявам да се слея.
Познава ли ни някой тук? Едва ли.
Деца и страци, мършави, дебели,
цветарки, просяци и бизнесмени.
В очите им - успехи и провали,
надменност, страх, самотност и безделие...
А там - балони жълти и червени
продава мъж с мустаците на Вазов.
Слепец почуква - Яворов - с тояжка...
С лале в ръка - на пейката - Багряна...
Естрада в парка и оркестър джазов,
касетофон със музика просташка
и звън на празнична камбана.

Подай ръката си - позната, близка.
Ръка, която дава, а не иска.
Да те предпазя аз от лакти груби
и в твоите коси смутен да дишам,
да си за мен онази крехка Мина,
но като Лора в мене да се влюбиш.
И нека люлякът ми замирише,
преди от този свят да си замина.