ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 917
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 917
 |  Студени са на вятъра ръцете...
Като на малко, мърляво дете
с дъждовни шепи мие ми лицето...
С ожулени и кални колене
се свивам и изчаквам да отмине
това измиване от дневните игри.
Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли...
Като че с брадва времето разсечено,
забива под клепачите трески.
Събирам ги- да си напаля огън-
фенери за изгубени души.
След всяко свое следващо разпятие
по- грешна се завръщам от преди.
На думите резонното зачатие
в утробата на моя глас мълчи.
Разбираш ли защо не ми се тича?
В юмрука на живота аз съм пясък фин,
през свитите му пръсти се изтичам...
Спасител ми е личната пустиня.
Потъвам в нея, никого не виждам.
И никой не минава покрай мен.
Единствено миражи ме зазиждат
и пясъчни мъгли... Студено е...
Понесъл парцаливия си флаг,
изчаквах мълчаливо да отминеш.
Но ти стоиш...И си засаждаш праг...
Навярно вие в теб душата на пустинник...
Керваните с ливан и със смирна,
са твоят глас и топлите очи,
ръцете ти... В оазис в пустошта
превръщаш се. Душата ми мълчи...
Не те наричам с името Любов-
тя винаги си тръгва урочасана.
Навярно си абзац в божественото слово...
И за това, наричам те...Причастие.
Публикувано от hixxtam на 01.04.2008 @ 21:49:55
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.71
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Причастие" | Вход | 16 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Причастие
от miglena на 12.04.2008 @ 14:08:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | ... аууууу, какво болезнено завръщане към детето, смело преминало през разпятията и все пак възкръснало ... какъв стих само - повече от молитва ............. |
Re: Причастие
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 10.04.2008 @ 23:45:55
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Разбираш ли защо не ми се тича?...
_______________
Това е май разковничето, нали?!
Проблемът не е в това, че не ни се тича,
а в това, че не ни разбират...
А за стихотворението... Осъзнавам, че съм много малък да го оценя, радвам се, че съм достатъчно голям да го разбера...
Поздрави от моята лична пустиня на твоята лична пустиня! |
Re: Причастие
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 01.04.2008 @ 22:27:10
(Профил | Изпрати бележка) | От това стихотворение си взимам за спомен студените ръце на вятъря, "времето разсечено", което "забива под клепачите трески".
А двустишието:
"На думите резонното зачатие
в утробата на моя глас мълчи" е наистина изключително и запомнящо се! Поздравявам те за силата на поетичното ти внушение!
|
Re: Причастие
от ra4e-ton на 01.04.2008 @ 22:48:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Впечатлена съм, както винаги, Инди :))) Много идеи ми харесаха, както и разделянето на стихото на две емоционални части (поне аз така го почувствах). Първата част определено оттекна някъде в позната за мен бездна... Изпращам ти искрените си поздрави! :))) |
Re: Причастие
от copie на 02.04.2008 @ 00:38:24
(Профил | Изпрати бележка) |
Студени са на вятъра ръцете...
Като на малко, мърляво дете
с дъждовни шепи мие ми лицето...
С ожулени и кални колене
се свивам и изчаквам да отмине
това измиване от дневните игри.
Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли...
Като че с брадва времето разсечено,
забива под клепачите трески.
Събирам ги- да си напаля огън-
фенери за изгубени души.
След всяко свое следващо разпятие
по- грешна се завръщам от преди.
На думите резонното зачатие
в утробата на моя глас мълчи.
Разбираш ли защо не ми се тича?
В юмрука на живота аз съм пясък фин,
през свитите му пръсти се изтичам...
И на мен ми е дотук стихът, Писи :)
Моята лична любов в него: Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли... Превъзходно изразено!
Поздрав :*
|
Re: Причастие
от karmelitass на 02.04.2008 @ 09:26:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво, както винаги. Приветки, Писи* :) |
Re: Причастие
от victoria на 02.04.2008 @ 10:28:47
(Профил | Изпрати бележка) | "Единствено миражи ме зазиждат
в пясъчни мъгли... Студено е..."
=========================
Много силна и оригинална метафора !
Пожелавам пролетното слънце студеното в теб да победи !
Поздрави ! |
Re: Причастие
от phifo на 02.04.2008 @ 11:00:41
(Профил | Изпрати бележка) | Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли...
-----------------------------
Щеше ми се да изплакна око в твой текст. :)
Поздрави, инди! |
Re: Причастие
от midnight_witch на 02.04.2008 @ 13:40:09
(Профил | Изпрати бележка) | | има и душа и сърце стиха ти инди . и толкова собствен живот... |
Re: Засаден.
от regulus на 02.04.2008 @ 22:13:57
(Профил | Изпрати бележка) | Това ми стана фокус:
"Но ти стоиш... И си засаждаш праг..." - Някои неща минават, други остават - събитията следват естествения си ход!.. :)
Двете части ми идват на място (логично сякаш)! 2 в 1. :)
П.! |
Re: Причастие
от regina на 03.04.2008 @ 11:58:36
(Профил | Изпрати бележка) | аплодирам, Инди!!...толкова образно, и толкова значимо е...
и е едно!!...само би трябвало да го отграничиш графично, понеже ми се струва едно стихотворение с две части. |
|  |
Начало
ХуЛитери
