автор: eklekti4na

Заради този миг си струва да изживееш цял живот.
Невъзможно е да се повтори толкова много щастие, събрано само в едно дихание. Затова знам, че съм родена и съм живяла и ще живея все заради него.
Срещнах те толкова неочаквано, но още в първата секунда ти подарих всичките си очаквания. Видях те в много цветове, но още в първата секунда разбрах, че цял живот няма да ми стигне, за да те нарисувам. Танцувах стихийно, сякаш за последно, но още в първата секунда усетих как от този танц тръгва мостът към безкрайността на нашето бъдеще.
Изплетохме вълшебния килим от надежди за цял живот само в този един-единствен миг. Полетяхме с него и от висините на нашето сбъднато щастие, махнахме за сбогом на миналото, което ставаше все по-далечно и все по-чуждо. Разменихме си само едно ефимерно дихание, а вече се чудехме как е възможно да сме живели толкова дълго без да се познаваме. Що за живот е било това?!
Странно, как успяхме да напишем заедно най-красивата приказка само с един- единствен поглед и после ден след ден живеехме, за да я сбъдваме. Все така един до друг. Приказка за нашите две толкова силно стиснати ръце, че няма как някой от нас да падне по пътя си, докато го вървим в прегърнатост и заедност. А бяхме още само деца, но още се държим.
Докосна ме. За цял живот. В един-единствен миг. Моля се винаги да се къпем в тези хлапашки надежди и ако успеем поне малка част от този наш сън да облечем в реалност, то значи този един-единствен миг е изковал смисъла на цели два живота и още два след тях!
Сякаш в този наш благословен миг се заредихме с щастието, което цял живот ще харчим. И пак сигурно няма да ни стигне... Затова знам, че и на оня свят пак ще се намерим.
Честит ни двоен празник, юбиляре!