автор: katbalu

Аз търсих във тебе голяма любов.
Протягах ръце с поглед верен
и вярвах, че този когото избрах,
ще бъде мой жребий последен...

Аз търсих във тебе най- чиста любов,
в сърцето ти търсих простора,
а срещнах на мрака най-черния цвят
и вдишах упойна отрова...

Дарявах те с чудна и жива роса
и в капките - слънце гореше!
Получих най- блудкава, сладка вода,
размътена с фалш в цветовете...

Обичах, а после...е, после, разбрах!
Не плаках, защо ли да плача?
Но, колко болеше- вярвах във теб
и ето-изгубих таз вяра...

Омраза? Омраза във мен не гори...
И обич във мен не съзирам...
Но, искам да знаеш, едно запомни-
презрях те. Вовеки презирам.

1988 г