Помниш ли?
Изса Адауи
Превод: Абдулрахман Акра
Помниш ли,
как трепереше,
а пръстите бързаха да си починат
върху снежните планини,
топлейки ги... за да не се вледенят?
Помниш ли,
как се зареждаше с удоволствие,
което се развихри в твоето сърце,
за да почива в дланите ми
като новородено дете?
Помниш ли сладостта на целувките
по устните ни
и как тя се превърна в песен?
Ах... да се върне онзи час
и тогава
в нашите дълбини да се разгори
нова битка...
Запомни ме!
И нека направим от мига
на неповторимото обещание
един празник!
И не обръщай внимание на приказките
на залязващите звезди,
защото реката, независимо от всичко, прониква в скалите!
А ако в сърцето ти прелее поток,
тогава весело танцувай,
защото си с късмет
и си красива...
Ето го водопада -
спуска се от небесната синева,
носейки бистра вода.
Обливай се с нежността, която прескача границите на самото въображение...
Забрави за завистта на звездите -
те ревнуват,
че единствена в моите мисли остана ти.