автор: infinity

… вървя срещу фонтаните на запад

с око измерващо лета
(и колко ли останали в сезона
мелодии в които се заплитам)
                       ала теб не помня

отказва да е остър вятъра
понякога сънува и ми заприличва
на онази (татуираната аз)
за която не намирах време
                                  никога

тогава се стопявам с врязаните
                       силуети на ята
           и кораби
в светлия мотив на паметта ми
отзвучават с бледата рапсодия
на правото ми да не знам
че те обичам друг
                      (и аз съм друга)
с всеки кръгъл час – изплакан мим
обречени сме да се давим в чуване
аз мога (спирай да крещиш)
да скъсвам всеки тон с беззвучие
и да го пръсна
ще се полепѝ
по изро̀нените мигове от шум
(под този небосклон)
                       предящ граничност

някога по моите ребра
ще никнат орхидеи
                        и графитни стъпки
и народи (може би)
ще се откриват в нови ритми

(чуваш ли ме
чувство мое за безкрайно тичане)

с ехо пристрастено към загубване
не спирам да напускам

и белязвам
                                 изток