Защо си мислиш, че съм длъжен
да ти повтарям колко те обичам,
а ти да ми отвръщаш, че те лъжа,
че думите си за пред теб обличам
с одежди лъскави, красиви,
че дните ни са вече сиви...
Ще спра да пиша и да ти говоря,
не ще те убеждавам, нито пък ще споря,
душата си разголих и като славей пях
дори за обичта ми стихове плетях.
Не мога, уморих се, спирам вече,
ще продължа да те обичам, но отдалече,
без да се натрапвам, с поглед само -
дано така усетеш любовта ми...