Без път,
без пътека
се втурнах към теб.
Препъвах се.
Падах.
И тръгвах отново.
Умирах.
Възкръсвах.
Под грешно небе.
Удавница бях -
и държах се за косъм.
Не спря.
Не погледна.
Просто мина край мен.
Останах на пътя,
загледана в тебе...
Над мене
едно оглупяло небе
празнуваше
своята нова победа!