В сладкото на кленовия сън
клепките
полепват –
късно е.
*
Сънищата ми – объркани мушици,
подвили тънички крачета
в карамела
на стопената
луна.
*
Миглите на деня
са тежки
от сиропа на изгрева –
рано е.
*
Нощта
с тихи мокасини
прибра вигвама си -
тръгвам.
*
Не свети -
окото над клена.
Знаят ли пътя
конете ми?