автор: Vedrin

Остани тази вечер поне.
С мен бъди в тишината интимна.
Стара обич със буйни коне
търси път сред стихията зимна.

Коленичили, нека мълчим.
А очите ни - те да признаят,
че във огъня има и дим,
а сълзите лютиво се каят.

Във безмълвие, с допир желан,
да се спомним в сумрачната стая.
Всеки зов да е кон оседлан
и готов да ни вдигне в безкрая.

Ти зовеш ме. И аз те зова.
И препускат конете във бяло.
А очите ни шепнат слова,
че след края се ражда начало.

(От "Точка на замръзване")