автор: masha

ОТкрих те когато не исках да дишам,
докосна ме с устни и въздух поех
ръката ми стопли когато не исках да пиша
и върна във мене обичан куплет.
Сега си различен на него приличаш,
на онзи от който избягах в ноща
на онзи когото смеха ми открадна,
на онзи когото отне ми сърце.
Но от тогава луната смени се за мене
и любовта ми вече не създава звезди,
и тази илюзия коварна, измамна
не ще позволя във мен да кипи.
Сега си различен, но с тебе живея,
сега имам друго във своя живот,
дори да отлитна непохватно умея,
но къде ли ще ида се питам сега.
И пак те обичам, но не като болест
онази любов я изгубих в ноща
и знам че не трябва, но понякога мисля
за своето лято и една топла ръка.