автор: Smyrfietka

Душата ми от радост изкрещя
и гмурна се в очите ти лазурни.
На пламъка им тя не устоя
и в мен не искаше да се завърне.

Почаках.Но и моето сърце
забързано кънтеше да те стигне.
Поисках нежно,с двете си ръце
да те докосна и възторжено да литна.

Но там стоях,без дъх и онемяла-
в двубой със себе си и любовта.
Почувствах се безпомощна и вяла
пред твойта груба,мъжка красота.

Душата ми не иска да се върне-
с охота тя в гърдите ти се приюти.
И търси твоя дъх да я прегърне-
пази я нея,но и мен вземи!