автор: alkaltchev

Ела, повярвах ти!
Ела, къде си?
Ела! Ела!
Обичам те! Ела!
Смехът ти,
не престава да отеква.
Студено е. Студено е.
Ела!

Ела при мен.
От погледа ти светъл
съм вече безвъзвратно ослепял.
Като на сън
усещам раменете,
косите ти,
пламтящата ти длан…

Ела – изгарят ме!
Ела, не мога
да чувам вечно
стъпки във нощта.
За здравомислещ –
ти си невъзможност.
Ще полудея!
Чуваш ли, ела!

И изведнъж
до болка осъзнавам,
че всичко е било
една игра.
Заминала си вече.
И те няма.
Но има болка,
с привкус на тъга.

След теб остана
някакво сияние
на догоряващ
дните си огън,
до който всеки
пътник се старае
да спре за малко.
Даже и на сън.