автор: Vedrin

Откъсвам първозрелите ти пориви -
красиви плодове на младостта.
И думите ти - светли, непресторени
допълвам с топъл шепот на уста.

Докосвам слънчелистните ухания
на твоите обичащи ръце,
събрали в шепа моите дихания
с туптенето на мъжкото сърце.

Преливам от мечтани нежностишия,
в които те рисувам с акварел.
Въздъхвам те при всяко мое вдишване.
Изпявам те, докосвайки предел.

Разгръщам те във полета на птиците.
Догонвам те във синьото. Да спреш.
А в нежната премала на зениците
наднича чудотворецът-копнеж.

(От "Неиздъхнали спомени")