автор: Vedrin

Мога да ти бъда мек килим
с нежен аромат на детелина.
Вечерен копнеж да споделим -
чудо под лозите за двамина.

Мога да ти бъда топлина -
стъкнат огън, близо до дувара.
Да ни шепне бледата луна
със лъчи в листата на чинара.

Мога да ти бъда и щурче.
И светулка, кацнала в ръката.
Влюбени - момиче и момче
да се къпят нощем във реката.

Мога да ти бъда вечността
с топъл цвят на стара керемида.
Само отвори за мен уста
и кажи ми да не си отида...

(От "Неиздъхнали спомени")