автор: apostolicia

Не ме игнорирайте

Ние с Ники сме на различни мнения по много въпроси, един от тях е творчеството на Висоцки.
Ники не знае руски и не разбира текстовете му, не харесва музиката му и за това не го обича. Аз, точно наопъки – обожавам да го слушам, а с Рачева си пеем негови песни с охота. Щото в днешно време трудно се намира сродна душа, спря масовото изучаване на руски в училищата и вече никой не разбира неговите страхотни текстове.
През това време обаче Ники, който също не е учил много старателно руски, се отегчава до смърт. Най-често отива у Стилиян, като така демонстрира уважение към правото ни на лични интереси, колкото и странни да му се струват.
Една вечер, когато с Рачева се бяхме развихрили не на шега и вече бяхме на “Он не вернулся из боя”, най-ненадейно се оказа, че Стилиян не си е у дома. Ники се повъртя, опита се да гледа телевизия, но това се оказа невъзможно – ние така се бяхма разпалили, че телевизорът нямаше никакъв шанс да ни надвика. В другите стаи пък студено, няма как да се оттегли, да затвори вратата и да се завие през глава с тапи в ушите.
По едно време му писна и тропна по масата:
- Ей, я не ме игнорирайте! Кога най-после ще започнете да пеете песни, които знам и аз?
Ние се стъписахме. За първи път Ники изявява желание да пее с нас. Нямахме никакво право да му откажем. Обаче като се замислих, пък и колкото повече мислех, не можех да се сетя песен, която и той да знае.
- Добре, - казах – коя песен знаеш?
Ники си прочиства гърлото и, като изправя рамене и вперва поглед в далечното необозримо, запява: “Мила Родино”!