автор: drowzee

Няма да ти подаря усмивката си
Тръгвам си
Не искам думи

Не искам тъжни погледи
Сама вървя
Прибирам се към себе си
Готова съм да срещна хилядите дяволи
Да заплача на крилата на някой ангел
Толкова крехка съм
Но погледът ми е събрал цялата си сила
За да не виждаш себе си в очите ми
Преглъщам те
.....
Тя вървеше бавно
Всяка стъпка беше диря
Вятърът я пронизваше до кости.
Още малко...
Още малко...

....
Той не видя
Как една сълза се търколи
по бледото й лице
Как коленете и ожулени
се подвиваха от болка
Не се затича да я вдигне,
когато тя просто падна
Той затвори очи
Нямаше време
Трябваше да тръгва
Тя беше силна
И той спокоен тръгна –
Тя ще се изправи.
.............