автор: azur

Уморих се от клишета сиви
в предверието на деня
сухотата в думите сънливи
поднесени с лъжата в нощта .
Уморих се да летя безкрила
улучена от упор в скръбта
и мислите от теб да скрива
дали в преходност бе съдба .
Уморих се да те търся постоянно
но винаги да съм далеч от теб
така ще е тихо и спонтанно
в сянката на идващият ден .
В далечината сълзите ще заровя
с пясъчни усмивки ще те даря
през стъклените образи в тишина
не ме търси там в светлина .
Уморена ще приседна
уморена ще заспя
по-далечна от звездите
по-студена от смъртта .

***