автор: seso-sms-o

/почти пролетна измама - по Елин Пелин/

В сиромашкия двор на нане Стоичко беше израснала чудна върба.
В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркелови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели – най-многобройната жива стока на нане Стоичко.
Какво радостно събитие беше, когато тия дългокраки гости пристигаха от дългия път.
…Тогава някъде изпод прихлупените навеси излиза и домакина нане Стоичко По дрехите му и по оскубания му капот, оплескан на главата, висят дълги сламки. Той върви лениво и безучастно и поглежда жена си.
…Но колкото нане Стоичко и да е безучастен към всичко наоколо, неговата душа се пробужда от веселия вик на децата. Той сваля капот, вдига глава към щръкльовите гнезда, мърда дълго косматите си вежди, и гледа с примижал поглед.
…Веднъж нане Стоичко дялкаше нещо на дръвника сред двора. Кълчищената му риза беше мокра от пот. До себе си в треските беше захвърлил оскубания си капот, прогнил от пот и мазен като баница.
Наоколо се разхождаше Змияра, търсеше клечки и сламки и с грижа разглеждаше из боклуците. Като видя капота, той се спря до него, удари го два-три пъти с човката, и понеже му хареса, грабна го и го отнесе на гнездото си. За ядене ли, за постилка ли, там си негова работа.
Стоичко, като видя че капота му се възнася, скокна бързо, грабна шепа трески и ги захвърли по крадеца. Но щъркът беше вече на гнездото си и биеше капота с червения си клюн.
- Пшът! Хей, гадино проклета, дай ми капота! – извика Стоичко…
…Децата надойдоха отнякъде, заскачаха из двора и почнаха да викат весело:
- Змияра взе на тате капота! Змияра взе на тате капота…
…
Стоичко пак завъртя брадвата.
Убитото дърво се наклони бавно и падна на поляната с трясък и проклятие.