автор: merkator

Няма дъга след дъжда,
над прясната пръст
само кална тишина
и чувството за мъст.

Очите в ковчега с цветя
още очакват,пронизват и сещат
през бурени,тръни,трева...
Но няма дъга след дъжда!

Птици в нежива тъма,
икони в параклис осквернен
капки по нежни листа...
Поглед над полет забранен!

Прошката никога не е една,
пламък от догарящата свещ.
Душата е обречена на самота,
а след дъжда...невидима дъга!

Последна спирка,
всичко е могло да бъде.
Ангела със сребърната свирка
призова за Края на света!

Търсещите мирния покой
са превърнали дъжда в сиви
облаци и всемогъщ порой
над хорото на развратни самодиви!

Знам че бях неблагодарен гост,
знам че пих във всеки хан
и когато вдигах тост
съграждах черен параван.

И никой не позна
скитника в мъглата
от човешка суета...
Защото нямаше дъга и след дъжда!

Долу е заветно и топло,
никой не докосва погребани слънца!
Никой не се вглежда или търси
дъгата след дъжда!