автор: akhna

Нокти в черно и сребристо
проблясват във нощта
гравирани от мисълта на хищник
Воалът черен
почва да прозира
от зле прикрити помисли
Надигащи се иззад дъх
попарен от инстинкти
Ще си откраднем още миг, нали?
Поглеждаш във очите ми
Блестят и те над чашата с уиски
Медено е, сладка е нощта
Горещо е…
Съпругът звънва по мобилния
Извинявам се на всички
Ставам
Ти следваш погледа ми
Както винаги, разбра…

Оставяме и гласове, и песни
Назад, назад, в един несъществуващ сякаш свят
Затварям със косите си вратата
Заплитам с пръсти миналото
Потапям се отново в него…
И в страстта
Изпиваш всяка капка разум в мен
Улавяш полъха
Целуваш ме навред
Завличаш всеки спомен
с език изтриваш го от мен
Жаден си, нали?
Отпий ме
Наш е този миг
Само наш
И само този, знаем
Обичам да ме галиш
Обичаш летни приказки да си шептим
Завърти с едно движение на пръста
вихри от
стаена плам
изчакваща
във времето…
Блести във огън всичко
Нокти
впиват се до кръв в плътта
Усещам те
По себе си
Във себе си
Навсякъде
Отвътре и отвън
Надига се в недрата на горещото
Със сладострастие на лято
И с тръпчив привкус
Надига се
Гореща пот по теб и себе си усещам
Искам, искам да крещя!...
...
И връщаме се за последното „Наздраве!”
Почти добре прикрита похот
иззад руменината
издайнически настоява
че не от „телефонен разговор с законния”
е леко учестеното ми дишане
Сега...
Наздраве! Беше ми приятно
Че отново се видяхме
Подай ми своята ръка
Да се здрависаме приятелски
И да се изгубим пак
В различните посоки на нощта